Структуриран депозит – най-новата форма на спестяване в България

На българският банков пазар се появи нова форма на спестяване/инвестиране. На пръв поглед изглежда позната, тъй като името е познато – депозит. Вглеждането във формата обаче разкрива някои характеристики, които предизвикват интерес. Наименованието „Структуриран депозит” само по себе си поставя един основен въпрос: „Какво е това структура на депозит и как се формира тя?”.

Компоненти на структурирания депозит
Той съчетава характеристики на класически депозит и инвестиция на капиталов пазар. Структурираният депозит е депозит дотолкова, доколкото депозантът внася определена сума. Доходът от нея зависи от други фактори, а не от срока (поне не пряко).

По-малко познати са инвестициите на капиталов пазар. Капиталовият пазар е пазар, на който се търгуват финансови инструменти – акции, облигации, деривати, валути и т.н. Именно инвестицията в подобни инструменти определя инвестиционния елемент от структурирания депозит.

Рискове
Подобен депозит е значително по-сигурен от класическа инвестиция на капиталов пазар. От друга страна, той е по-несигурен от стандартен депозит. Така се формира своеобразна комбинация от рискове, които се балансират в определена степен. 

Структурираният депозит цели достигането на доходност, която е съизмерима с доходността от инвестиция на капиталовия пазар.

Депозитът, като форма на инвестиране е с много нисък, почти нулев риск, т.е. рискът да се загуби главницата е нищожен. При инвестиране на капиталов пазар,рисковете са различни и постигането или непостигането на доходност зависи от управлението на активите. Най-големият риск при подобни инвестиции е възможността вложената сума да бъде изцяло загубена.
 
Доходност
Определянето на доходността е специфично. Банката гарантира определен минимален доход (различен при различните банки). За да се достигне максималната доходност (която е предполагаема) по структуриран депозит е необходимо да се реализират определени събития на капиталовия пазар. 

Обикновено при структурираните депозити се залага на движението на курса на дадени валутни двойки (напр. EUR/USD). Банките определят граници, в чийто диапазон предлагат различни лихви. Така ако в случая курса на валутната двойка се движи в определената от банката граница (като условие), тя ще начисли една лихва, а ако курсът излезе извън тези граници – друга. 

В числово изражение механизмът би могъл да изглежда така: Ако курсът на EUR/USD се запази в границите 1.2500 – 1.3000, тогава банката изплаща 10% лихва. Ако курсът падне под или се изравни с 1.2500, банката изплаща минималната гарантирана лихва по депозита. Аналогично може да се процедира и при изравняване с или повишаване над 1.3000.

Доходността по структуриран депозит може да зависи и от стойността на определени ценни книжа, в които се инвестира. Също така може да зависи и от стойността на фондове (договорни, взаимни или други), ако депозита е обвързан с тях.

Доходността по такъв тип депозити пряко зависи от доходността от портфейлите, в които инвестират банките. Тези портфейли се съставят от различни инструменти (ценни книжа, стоки, недвижими имоти, валути и т.н.) с различна доходност. Промяната на всяка от тези доходности определя доходността от целия портфейл (движението в границите, за които вече стана дума) и от там доходността от структурирания депозит.

Независимо каква доходност предлагат банките, като максимална, трябва да се знае, че тя е хипотетична. Единствената гарантирана лихва е минималната лихва по депозита.

Предимства на структурирания депозит

Няма опасност вложените пари да бъдат загубени;

Гарантира се определена доходност, макари и минимална;

Голяма степен на прозрачност по отношение на доходността;

Доходността от инвестицията може да бъде проследявана ежедневно;

Дава възможност за по-висока доходност от стандартен депозит;

Бърза ликвидност;

Реализирания доход е необлагаем;

Недостатъци на структурирания депозит

Инвестиционният елемент в него го прави по-рисков от стандартен депозит;

По-високата доходност от гарантираната лихва е потенциална и не е гарантирана. Високите доходности в миналото не са предпоставка да се счита, че и бъдещите ще бъдат такива;

Гарантираната лихва е значително по-ниска от лихвата по стандартни срочни или дългосрочни депозити