Гарантирани ли са спестяванията в България и до какъв размер

От няколко години насам интересът към депозирането става все по-голям. Засилва се вниманието към инвестирането като цяло, не само към познатите депозити. Не веднъж, до сега, сме казвали, че депозитът все още е традиционния начин на спестяване на българина. Това е така наистина, за това го и повтаряме. В последно време расте не само интересът към депозитите, но и се наблюдават и други показателни тенденции. Една от тях, например, е нарастване на средният размер на депозита. Понастоящем задоволителна част от населението може да си позволи да депозира сума в рамките на 3000 – 5000 лв.. Друга тенденция е нарастване на интереса към депозити за суми около и над 100000 лв. Това говори най-малко за две неща: първо, населението разполага със свободни средства и второ – има сигурен източник на такива. Свидетелство за това, че хората имат сигурен източник на доходи, е големия интерес към възможностите за довнасяне на суми по депозита.

Говорейки за нарастване на сумите, които потребителите желаят да депозират, логично можем да поставим въпроса до колко са гарантирани тези суми. С нарастването на размерът им, естествено се появяват и опасенията да не би да се случи нещо с банката и те да бъдат изгубени. Отговорът на тези опасения не е еднозначен и предполага по-детайлно разглеждане.

Бихме могли да кажем, че депозитите в българските банки са гарантирани, тъй като има създаден Фонд за гарантиране на влоговете Веднага обаче трябва да поясним, че фондът гарантира депозити до 40000 лв. или равностойността им във валута. Размерът на гарантираната сума бе завишен в съответствие с изискванията на европейското законодателство. След влизането на страната ни в ЕС, Законът за гарантиране на влоговете влиза в сила с новия размер на гарантираната сума. Да се върнем на размера. Посочената сума означава, че ако стане „нещо” с банката, на депозантите ще бъде изплатено всичко, което се вмества в този размер. Казано с други думи ако депозитът е за 10000 лв., то той ще бъде възстановен изцяло. Ако е за 45000 лв., 50000 лв. или повече, фондът ще възстанови точно 40000 лв. (това е споменатото по-горе ограничение). Вариант за преодоляването на този „риск” е сумата да бъде разделена на няколко по-малки депозита за суми до 40000 лв.. В този случай обаче се пропуска възможността за договаряне на индивидуална лихва (нещо за което ще стане дума малко по-късно).

Нека сега се върнем малко към началото и да разгледаме какво се случва с „големите” депозити. Понятието „голям депозит” вероятно изглежда малко особено, но как най-подходящо би могло да се нарече депозит за сума около или над 100000 лв.. Сама по себе си тази сума е достатъчна за съвсем реална инвестиция, а когато става дума за депозит в такъв размер, то той определено е голям.

Макар и малък на този етап, интерес към такива депозити има, т.е. към депозиране на подобни суми. Всеки желаещ да „остави” такава сума в банка с основание може да има известни притеснения каква ще бъде нейната съдба. За нейното запазване известна гаранция дава споменатият по-горе фонд. Когато сумата е над 40000 лв., тогава основанията за притеснение се увеличават. Въпреки това база за драматизъм и рисуване на апокалиптични картини няма. В момента банковата система е достатъчно стабилна, за да няма притеснения относно спестяванията на българите. Времето на банковите фалити мина и сега е почти невъзможно да се повторят онези събитията от недалечното минало, от които мнозина се страхуват. Допълнителна сигурност дава и факта, че една от практиките в банковия сектор е банките да си помагат, когато са в криза, а в случай че някоя от тях е заплашена от фалит - тя бива купувана. Фалитът на една банка не е в полза на никого, особено за останалите банки на пазара. Банковата паника, която предизвиква един фалит може да доведе и до други фалити и то поради изтегляне на спестяванията на населението.

Говорейки за защита и сигурност на спестяванията трябва ясно да маркираме и някои изключения. Въпреки че фондът гарантира определен размер на депозита, далеч не се гарантират всички депозити. Това са изключенията, за които стана дума.

В Законът за гарантиране на влоговете има записан текст, който е особено съществен. Чл.5(1) гласи:

„Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:
1. Лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители;”.

Под влогове с привилегировани лихвени условия могат да се приемат именно депозитите за суми около и над 100000 лв.. Обикновено за такива суми банките предоставят възможност за индивидуално договаряне на лихвата. Разбира се тази лихва ще бъде различна малко или много от стандартните. Наличието на този факт поставя депозита в категорията описана по-горе. Бъдещите депозанти трябва да знаят тази подробност, когато депозират подобни суми при такива условия. Те имат шанс да договорят за себе си по-висока лихва, но рискуват депозираната сума да не бъде покрита при евентуални проблеми с банката.

В същата алинея на закона има и друг съществен текст, който не трябва да се подминава. Гарантираните суми не се изплащат на съпрузи или роднини:

„5. Съпрузите и роднините по права и съребрена линия до втора степен включително лицата по т.2, 3 и 4;”.

Текстът ясно посочва, че право на ползване на депозита има само неговият титуляр или лицето, в чиято полза е направен той. От такава гледна точка спестяванията не са напълно гарантирани за този, който ги е направил. При определени обстоятелства само той може да получи сумата. В случаите, когато по обективни причини титуляра или ползващото лице не са в състояние да получат сумата (при смърт например), въпросът какво се случва с депозита остава открит. Вероятно са възможни и други варианти, но като цяло това предвижда законът.

На последно място, но не и по значение е третирането на депозитите служещи за обезпечение при кредити. Законът предвижда от депозит с тежести или служещ за обезпечение да се приспаднат от размера на гаранцията задълженията на титуляра към банката (чл.6(6)).
Отчитайки стабилността на банковата система в страната, основание за притеснения относно сигурността на влоговете няма. Всичко, за което стана дума до тук е съвсем бегъл поглед на ситуацията в момента и законодателството третиращо тези проблеми. Цитираните особености биха били полезна предварителна информация за всеки бъдещ депозант.