Гарантирана ли е ”гарантираната” доходност при срочните депозити?

loading...

Искам да вложа парите си в нещо сигурно, с възможно най-голяма сигурност и съответно с възможно най-голямата доходност? Първото нещо, което излиза на първи план е срочен депозит в банка. Депозирайки в банка, знам че парите ми са защитени от закона в рамките на 25 000 лв., а от друга страна съм видял, че достатъчно голям брой финансови институции предлагат интересни и конкурентни предложения. 

Все повече депозанти се оплакват от факта, че дадена банка едностранно е променила лихвата по сключен депозит, като в много случаи дори не са били информирани депозантите за настъпилите промени. 

Предвид сериозността на проблема „МОИТЕ ПАРИ” реализира собствено проучване сред над 20 банки, чиито оферти можете да намерите на www.moitepari.bg. Впечатление прави, че почти половината от тях имат клаузи в своите договори за едностранна промяна на лихвите по депозити. Как това се отразява на клиента? Въпросът е резонен и еднозначен отговор няма. Важно е от коя страна ще се погледне проблемът – от страна на потребителя или от страна на банката. Обективността изисква да се вземе под внимание и отношението на институциите, които принципно би трябвало да „стоят” зад потребителя.

Може би е недостатък на законодателството у нас, че в нормативната уредба няма залегнало разделение на срочните депозити по отношение на лихвата (фиксирана или променлива). Прозрачността и яснотата в механизмите на работа на банките ще повиши доверието в тях и от това биха спечелили всички - банките и техните клиенти. 

Така идва ред и на следващият въпрос: „Къде е държавата и какво прави тя за защита на потребителите?”.

За да даде известен отговор, „МОИТЕ ПАРИ” потърси мнението на три авторитетни институции: Комисия за Защита на Потребителите, Комисия по Финансов Надзор и БНБ.

В цялост становището им е сходно. Независимо, че и трите имат регулаторни функции, не считат, че регулацията на банките в посока диференциране на срочните депозити по вид на лихвата влиза в техните правомощия. Принципно се споделя тезата, че банките, като участници на специфичен пазар имат основание да предлагат оферти при различни условия, вкл. промяна на лихвата. Изхождайки от позицията, че банките работят в конкурентна среда, институциите считат, че това е допустимо и не би трябвало държавата да се намесва. 

На настоящия етап банките прилагат различни стратегии за конкуренция. Най-популярната е да включват в договора клауза за промяна на лихвата по депозита едностранно от банката. Така от срочен депозит при определена лихва, той може да се превърне в друг с различна такава. По този начин един продукт се превръща в друг. Именно това е избегнато в европейските страни, като депозитите са разделени на такива с фиксирана и на такива с променлива лихва.

В същото време институциите отчитат и моралната част на проблема - правото на депозанта да получи именно договорената лихва, а не друга. В тази посока трите институции също нямат съществени различия в схващанията. Разглеждайки така казуса, възниква въпрос как да бъдат защитени интересите на депозантите, без да се ограничават в същото време възможностите на банките за свободна конкуренция.

Развитите европейски страни са разрешили проблема чрез споменатото по-горе разделение на срочните депозити. Интерес представлява доколко тази практика би могла да се приложи и у нас. Към момента подобно разделение не съществува и единствено чрез подробно проучване на офертите би могло да се получи някаква представа. Може би не се схваща достатъчно добре, че в зависимост от това дали лихвата е фиксирана или променлива могат да се обособят два самостоятелни типа продукти.

За съжаление такава регулация към момента в страната няма, а и няма конкретен ангажимент от страна на институциите за подобна инициатива. Докато не се появи такава регулация, съветът на „МОИТЕ ПАРИ” е всеки потенциален депозант да прочита внимателно клаузите, по договорите които подписва и да изисква предварително всичката възможна информация за условията по депозита от банката.