Защо да депозираме?

Уместен въпрос, който вероятно голяма част от българите са си задавали или си задават. За всекиго е ясно, че на настоящият етап възможностите за спестяване на българите са ограничени. Това прави въпроса още по-резонен. „МОИТЕ ПАРИ” вече на няколко пъти разглежда въпроси свързани с депозирането, но те са били свързани пред всичко с практически постановки. С настоящия материал, ще продължим да предлагаме практически съвети, но ще обърнем малко повече внимание на принципния смисъл на депозирането. 

Депозирането – това обикновено се свързва със спестяване на някакви пари за бъдещи дни. Така поне беше в недалечното ни минало. В това няма нищо лошо, поради което съществуват т.нар. „спестовни влогове”. През последните няколко години се забелязват процеси на повишен интерес към депозирането. Все по-ясното разграничение на спестовните влогове и срочните депозити показва тяхното предназначение.

За спестовните влогове вече стана дума. Съветът на „МОИТЕ ПАРИ” към всички, които желаят да спестяват пари за бъдещи дни e да се насочат към подобни влогове. Банките предлагат достатъчно възможности за това. Спестовният влог е подходящ за осигуряване на средства за Вашето дете, когато то навърши определена възраст или при друг случай (стане ученик или студент). Това са добре познатите от миналото „Детски влогове”. Удачно приложение на спестовните влогове е да се акумулират (натрупат) средства за годините в пенсия. 

Характерна черта на спестовните влогове е, че те са със сравнително дълъг срок, нещо което не е така при срочните депозити. Спестовните влогове имат и друга характерна черта – лихвите по тях са относително по-ниски. В известна степен това е нормално, тъй като при тях целта е по-скоро акумулиране на суми, отколкото реализиране на доходност.

Доходност – това е друга причина, за да се депозира. За да бъде реализирана такава обаче, сумата трябва да бъде депозирана за определен срок. Това е една от основните разлики между срочните депозити и спестовните влогове – срочността. От тук произтича и наименованието на депозитите – Срочни депозити. Характерна особеност при тях е относително по-високата лихва. Други значими предимства на срочните депозити са различните начини на олихвяване, а от там и използването им според нуждите. В предишни публикации „МОИТЕ ПАРИ” подробно са разгледани основните начини на олихвяване на депозитите – на падеж, авансово, на определен период и ежемесечно. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци, които също са разгледани. Желаещите да се запознаят с тях могат да го направят на www.moitepari.bg. Като недостатък на срочните депозити може да се посочи именно срочността – тези депозити обикновено са с максимален срок 60 месеца. Така се ограничава възможността да се получава тази не много висока, но приемлива доходност за по-дълъг период от време. Ако човек желае да получава по-продължително тази доходност, той трябва да депозира неколкократно сумата, за да достигне желания период. Съществуват и други алтернативи за получаване на относително висока доходност за сравнително дълъг период от време. Всички те обаче са обект на съвсем различна тема и друга сфера. „МОИТЕ ПАРИ” има амбицията да предложи и тези алтернативи, и всичко това предстои.

Погледнато от друга гледна точка, срочността може да се окаже и предимство. Това произтича от факта, че именно чрез различните срокове се постига гъвкавост според нуждите и задоволителна доходност в същото време. Срочните депозити се характеризират с различни специфични особености, но „МОИТЕ ПАРИ” съветва кандидат-депозантите да обърнат внимание на следните: срок на депозита; лихва; Ефективна годишна лихва; начин на олихвяване; фиксирана или променлива лихва.

До тук разгледахме две причини, поради които има смисъл да се депозира – спестяване (спестовни влогове) и реализиране на доходност (срочни депозити). Това далеч не са единствените причини, за да депозираме. Трета причина е запазването на стойността на парите във времето или казано с други думи – неутрализиране на негативното влияние на инфлацията.

Инфлацията – всеки знае малко или много за нея, а някои дори имат съвсем ярки спомени за нейното влияние. Не самата инфлация обаче като процес е обект на разглеждане, а как можем поне малко да се предпазим от нейното влияние. Един от вариантите, както вече стана ясно е депозирането на парите, с които разполагаме. Разбира се, размерът на инфлацията не може да бъде неутрализиран изцяло, тъй като лихвите по депозити рядко са по-високи от инфлацията. Въпреки това, срочният депозит е подходящ начин за ограничаване на влиянието на инфлацията върху спестяванията. Само малка вметка - ако имаме свободни пари и не ги депозираме, то тогава ще имаме 100%-ва загуба в резултат на инфлацията.

Следваща причина, която би могла да послужи, като мотив за депозиране е предимството, което дава депозитът при кандидатстване за потребителски кредит. Много от българските банки предлагат възможност за кандидатстване за кредит, в случай че кредитоискателят има открит депозит в банката. Естествено, това не означава, че без открит депозит не може да се кандидатства за кредит. В случая депозитът служи за обезпечение на кредита и би могло евентуално да се кандидатства за кредит без поръчител. Някои от банките предлагащи такива депозити са: Алианц – „Ускорение”; Срочен депозит на Райфайзенбанк; Срочен депозит на Булбанк; ОББ – „Премия”; Интернешънъл асет банк – „Рента” и др., които могат да бъдат открити на сайта на „МОИТЕ ПАРИ".

Съществува поне още една причина, за да се депозира. Тя е с особена сила, тъй като има отношение към цялата банкова система, въпреки обикновеното схващане, че като не депозира човек, това няма особено значение. Напротив, има при това много голямо. Всеки депозирал определена сума пари допринася за поевтиняване на кредитите. Може би изглежда малко неясно от пръв поглед, но връзка между депозити и кредити има. Ако нямаше такава, защо тогава банките ще предлагат оферти за депозити и ще заплащат лихви по тях?

Всички сме свидетели, че борбата между банките за депозанти е не по-малка от тази за заематели. Депозитът е един от основните източници на ресурси, които в бъдеще биха могли да се превърнат в кредити. Нека разгледаме един чисто пазарен механизъм и изходим от закона за търсенето и предлагането. Колкото повече се предлага една „стока” (кредити в случая), толкова по-ниска ще е нейната цена. За да се предлага обаче повече една стока, то е нужно да се произвежда повече от нея. Пренесено в банковата сфера, за да се предлагат повече кредити, то трябва да се „произвеждат”, създават повече пари от банките. Един от начините е набирането им чрез депозити.

И така, колкото повече са парите в банките (под формата на спестовни влогове, срочни депозити, картови сметки, разплащателни сметки и т.н.), толкова ресурсът за отпускане на кредити расте. Както отбелязахме по-горе, нарастването на предлагането на дадена „стока” води до намаляването на нейната цена – в случая това са лихвите по кредити.

Ако резюмираме казаното до тук, можем да си позволим да направим следното заключение: Основания за депозиране има достатъчно, част от които бяха посочени. Важно е да се промени малко мисленето и отношението на хората към банковата система и да се проумее, че по-добрите условия за кредити не зависят само от банките. Само когато стане ясно за всеки, че когато парите са в банките, тогава има предпоставки за по-евтини кредити и по-малък риск от инфлация. Начин да се постигне това е именно чрез депозиране.