Ще депозирам. Какъв депозит да избера?

loading...

За пореден път „МОИТЕ ПАРИ” насочва своето внимание към депозитите. Те нееднократно са били обект на разглеждане, но се оказва, че желаещите да депозират не могат да се ориентират достатъчно добре сред офертите. В тази връзка ще направим опит да предложим няколко съвета, които надяваме се ще улеснят изборът. Преди да пристъпим към това, ще припомним, че смисъл от депозирането има. Със сигурност има хора, които считат, че „депозитът е безсмислица”, но в предишни публикации „МОИТЕ ПАРИ” посочи поне пет причини заради които си струва да се депозира. Желаещите да се запознаят с тях могат да го направят в секция Съвети на сайта на "МОИТЕ ПАРИ".

И така. Първата стъпка предшестваща откриването на депозит естествено е осигуряването на сумата. Разбира се, щом говорим вече за депозиране, то сумата е налична. Тук е нужно да се посочи, че банките може да изискат минимален размер на сумата за някой или за всички свои депозитни продукти. От такава гледна точка, добре е за начало да се проучи какви са минималните суми изисквани от банките за откриване на депозит, ако има такива. Там където има такова изискване, сумите могат да варират в различни граници – минимум 50, 100, 200, 500, 1000, 2000, 5000 лв., долари или евро. Сумите са различни при различните банки, но като цяло диапазонът е такъв.

Установявайки минималният размер на депозита, всеки кандидат-депозант трябва ясно да си постави въпросът и да си отговори защо иска да депозира тези пари. От тази гледна точка целта на депозита може да е различна – получаване на доходност, защита от инфлация, или просто натрупване. От друга страна, банките предлагат възможности за авансово изплащане на лихвата, рентни депозити и т.н., с което задоволяват изцяло изискванията на клиентите.

След като е установен типа, следващата стъпка при избор на депозит и банка е срокът на депозита. Неговият избор е от изключително значение, тъй като е пряко свързан с доходността. Както при сумите, така и тук е възможно да има минимално изискване. Обикновено сроковете започват от 1 седмица и преминават през 1, 3, 6, 9, 12, 24, 36 до 60 месеца. Съществуват депозити чиито минимални срокове са 12, 24 или 36 месеца, а други са с фиксирани срокове (12, 24 или 36 месеца). Изборът на подходящ срок, както казахме е много тясно свързан с доходността, т.е. с размера на лихвата. Обикновено колкото е по-голям срокът на депозита, толкова е по-голяма договорената лихва. Това е съвсем нормално – банката ще разполага с парите на депозанта по-дълъг период от време и за това трябва да плати по-висока цена (лихва).

Съчетанието на доходност и срок, в който тя да бъде реализирана е деликатен момент. Именно на него ще обърнем малко повече внимание. Като начало ще започнем с това, че независимо какъв е депозитът винаги има някакъв риск, макар и минимален. От тук всеки бъдещ депозант трябва лично да реши за себе си какъв риск е готов да поеме. Какво по-точно се има предвид? Да избере висока доходност и висок риск или по-ниска доходност без риск. Естествено, всеки би желал да получи възможно най-високата доходност при минимален риск. Макар и рядкост, такива депозити също има. Като говорим за риск при депозиране следва да уточним от какво всъщност произтича той. Депозирайки човек определена сума за определено време той разчита да получи определена доходност. Именно вероятността да не получи тази доходност (депозитът да не бъде олихвен по договорената лихва) поражда споменатият риск. Разглеждайки под такъв ъгъл сигурността на лихвата вероятно всеки си задава въпроса: „Гарантирани ли са лихвите по депозити?”. Въпросът е твърде обширен, за да му бъде даден отговор на този етап, но „МОИТЕ ПАРИ” проучи какво е състоянието при банките и съвсем скоро ще публикува материал в тази насока. По-обобщаващ отговор би могъл да се даде, като се каже, че някои банки гарантират лихвите по депозити, а други не.

Много важен фактор при изборът на депозит е именно подборът на такъв с фиксирана или променяема лихва. Променяемата лихва е такава, че може да бъде променена от банката едностранно независимо в каква посока – нагоре или надолу. Така възниква въпросът как можем да се защитим от риска ако решим да изберем по-високодоходен депозит, респ. лихвата е променяема. Първо трябва да преценим каква е вероятността лихвата да бъде променена през срока на депозита. Колкото е по-дълъг срокът, толкова тази вероятност е по-голяма. В средносрочен и в краткосрочен план вероятността е значително по-ниска. Очевидно е, че за рискът решаващ е срока и от такава гледна точка нека потърсим някои от възможностите за ограничаване на този риск. За случая ще разгледаме конкретна оферта на банка за депозит за срок от 12 месеца, сума 5000 лв. и променяема лихва. При депозит за такъв срок, вероятността за промяна на лихвата е може би 50:50. Вариантите са намаляване на риска за един такъв период са няколко, т.е. може да се направят няколко комбинации със сумата и срока.

Първата е 12 едномесечни депозита. Лихвата за едномесечен депозит е 4%. Така при 12 депозита за по 1 месец и капитализиране на лихвата, в края на 12-я месец ще разполагате с 5203.71 лв. (ЕГЛ = 4.07%).

Втората възможност е 4 тримесечни депозита. Лихвата за тримесечен депозит е 4.75%. Така в края на годината след капитализиране на всички лихви от предходните периоди сумата ще възлиза на 5241.76 лв. (ЕГЛ = 4.84%).

Третият вариант е два шестмесечни депозита. Лихвата тук е 5.50% и след капитализиране след една година сумата ще е 5278.78 лв. (ЕГЛ = 5.58%).

Последният вариант е да се направи стандартен едногодишен депозит, като сумата в края на периода ще е 5300 лв. (ЕГЛ = 6.00%) при 6.00% договорена лихва.

Забележка:

ЕГЛ – Ефективна Годишна Лихва. Това е очакваното средногодишно нарастване на сумата по депозита в проценти при условие, че лихвата не се тегли, а се добавя към депозита и се капитализира при периодичното олихвяване.

В заключение. От така представените примери става видно, че известно неутрализиране на риска е възможно, макар и да е за сметка на пропускането на определена доходност. В разглеждания случай много удачен би бил вариантът за 2 шестмесечни депозита. Пропустаните лихви са в размер на по-малко от 25 лв., но пък рискът от промяна на лихвата е значително по-нисък. Разбира се възможно е след първите 6 месеца лихвата да се промени. Ако това е в посока надолу, то тогава депозантът може да не направи втори 6 месечен депозит и така ще избегне влагане на сумата при неизгодна лихва. В случай че депозитът беше за 1 година и се получи същата ситуация, тогава депозантът трябва да си остави парите да се олихвяват при по-ниската лихва. Другият вариант е да ги изтегли, но тогава сумата ще бъде олихвена по нисък процент, тъй като е изтеглена преди падежа на депозита.

Кой как ще погледне на рисковете е строго индивидуално поради което „МОИТЕ ПАРИ” не биха желали да вземат страна, а само да обобщят, че колкото са по-малки периодите, толкова са по-малки рисковете. Естествено и доходността е по-ниска – това е цената на минималния риск.