Истината за доходността по депозити

loading...

Перспективата дадена сума пари да бъде умножена след известен период от време винаги е била и продължава да бъде блазнеща. Навярно всеки който разполага с определена сума свободни пари си задава някои от следните въпроси: „Разполагам с пари – какво да правя с тях?”, „Да вложа ли парите си в банка или има и други възможности?”, „Депозитът в банка достатъчно сигурен ли е и колко реално получавам от него?” и др. Отговорите на тези въпроси са много и най-различни. Също толкова разнообразни са и алтернативите в зависимост от размера на сумата и риска, който е готов да поеме човек. 

Както знаем, депозитът е най-популярната форма за влагане на пари с цел реализиране на някаква доходност. Зад популярността му като форма на спестяване се крие не чак толкова далечното ни минало, когато е бил основният начин за спестяване. 

На всеки е известно, че след настъпването на промените в родната ни икономика се разкриха и нови възможности за вложения (недвижим имот, автомобил, ценности, инвестиране на фондов пазар и др.). Но нека се върнем към депозита. Вземането на решение за депозиране на определена сума може да е продиктувано от различни съображения. Обикновено това е търсене на доходност и осигуряване на малко повече средства за определени цели след определено време. Не малко хора депозират парите си в банка от чисто прагматични съображения, а именно да не бъдат похарчени докато дойде време да бъдат използвани по предназначение.

Депозирайки парите си в банка, вложителите очакват известна доходност от депозита. Доходността се формира от лихвата по депозита – това е т.нар. договорена лихва. В предишни публикации на „МОИТЕ ПАРИ” вече е ставало въпрос за договорената лихва. Също така е ставало въпрос и за Ефективната Годишна Лихва. С риск за известно повторение ще бъдат посочени само някои основни детайли по тези лихви, тъй като това е пряко свързано с този анализ. 

На първо място, договорената лихва е тази лихва, при която се депозира сумата. Тук следва да се уточни, че редица банки предлагат лихви, които не са фиксирани, т.е. те нарастват във времето. Това са т.нар. депозити с нарастваща лихва. Друг важен елемент предопределящ доходността е начина на начисляване на лихвата. Начините са основно два – просто или сложно. Подробно тези методи на олихвяване са разгледани в предишни материали на „МОИТЕ ПАРИ” и са публикувани на сайта ни. По-голямо значение обаче има Ефективната Годишна Лихва (ЕГЛ), която показва действителната доходност от депозита за целия му срок. Интересен е случаят с нарастващата лихва, при която лихвите в отделните подпериоди са различни, в резултат на което ЕГЛ има съвсем различен размер в края на срока на депозита.

Всичко казано дотук имаше за цел да внесе известна яснота относно доходността по депозит, погледнато от една по-различна гледна точка. Целта е да стане ясно, че не договорената лихва, а ЕГЛ е критерий за доходността по депозита.

Привидно всичко до тук може би изглежда просто и в известна степен ясно, но до този етап не е ставало дума за един фактор, който коренно може да промени цялостната картина. Този толкова съществен фактор е инфлацията. Тя е нещо, което първоначално звучи страшно, всеки е чувал за нея, но дали всеки е наясно какво всъщност е тя и реално ли се вписва в представите му? Без да се влиза в подробности за инфлацията, най-общо може да се каже, че това е изменението на цените на стоките включени в потребителската кошница. Инфлацията оказва влияние върху всички сектори на икономиката в т. ч. и на финансовия. 

Осезаемо влияние оказа тя върху банковия сектор в периода 1995-1996 година. Нека малко си припомним тези не толкова далечни времена. Несъмнено този период ще остане в паметта на много българи, които никога до тогава не бяха виждали подобно нещо. Самия факт, че инфлацията достигна чудовищните размери от 360% за година е достатъчно красноречив. Страната беше поставена на ръба на хиперинфлацията. Всеки потърпевш от тези процеси ще сподели как спестяванията трупани години наред (понякога отнели 20-25 години) са се „стопили” за една нощ. За много българи тогава това е било всичко, което са успели да спестят с труда си през целия си живот. Много от тези хора ще Ви разкажат, че спестяванията, които са правили цял живот в един миг са се превърнали в сума достатъчна за закупуване на един хляб, парче сирене, малко захар и олио (когато ги е имало). Това е всичко, което е можело да се купи с парите от банката престояли в нея 10, 15 или 20 години.

Но нека оставим настрана черните краски и нека не допускаме това отново да се случи. Целта тук е да се разкрие как влияе инфлацията върху депозитите.

Както вече казахме, инфлацията оказва съществено влияние върху спестяванията на хората, независимо дали те са под формата на депозит или под друга форма. Тъй като в голяма степен инфлацията е вече публично известна, е възможно човек да придобие информация за размера й. Може би на този етап възниква и въпросът как всъщност оказва влияние. 

За да не бъдe написаното тук просто думи, хвърлени на вятъра и лишени от всякакво съдържание, ще разгледаме конкретен, реален пример. Нека вземем депозит за сума от 5000 лв., при срок от 1 година, договорена лихва 6.00%, сложно олихвяване. В този случай ЕГЛ е в размер на 6.17%. Всичко до тук изглежда добре, дори много добре, но какво се случва, след като отчетем инфлацията. Ако приемем размер от 5.2% (което е много близко до реалната в момента) то нещата ще придобият съвсем различен вид. Вероятно някой ще реши, че отчитането на инфлацията се извършва, като нейният размер се извади от размера на лихвата. Това не е точно така, но представлява добър ориентир. Нека сравним какво би се получило ако използваме проста разлика и точния модел на изчисляване. В първия случай би се получило 0.97%, а във втория 0.92%. Разликата не е голяма, но все пак съществува. Така получената стойност (0.92%) е т.нар. реална годишна лихва (доходност) и най-точно отразява доходността по депозита, като отчита влиянието на инфлацията. 

В обобщение, очевидно е, че ЕГЛ не е достатъчна да разкрие напълно доходността, въпреки че е един от основните показатели, по които става това. Отразяването на инфлацията има коригиращ ефект, който се налага, за да се разкрие реалната доходност. Смея да твърдя, че т.нар. реална лихва е най-точният показател за истинската доходност на един депозит.

В досега разглеждания пример олихвяването беше сложно. Интересно е да разгледаме какво би се получило при просто олихвяване. Съществена разлика няма, тъй като номиналните лихви и при простото, и сложното олихвяване са близки по размер. Всъщност, значение тук има не толкова размера на номиналната лихва, колкото начина на олихвяване. Вече беше уточнено, че именно от начина на олихвяване зависи размера на ЕГЛ. По-интересен е случая, когато имаме ЕГЛ по-ниска от размера на инфлацията. Естествено, всеки се досеща, че реалната лихва при една такава ситуация ще бъде отрицателна. За какво точно става въпрос? Нека вземем депозит със същата сума и срок, при който ЕГЛ е например 4.25% (на сайта на „МОИТЕ ПАРИ” можете да откриете голям брой депозити с ЕГЛ в този и около него диапазон). Ако отново приемем, че размера на инфлацията е 5.2% годишно, то реалната годишна лихва би била -0.90% - неприятно нали?

Обобщавайки казаното до тук, какво се оказва в действителност. Депозитът, като източник на доходност се проявява, като не особено привлекателна алтернатива на съвременния етап в България. 

Така обрисуваната картина не бива да се разглежда само от една страна и на депозита да се гледа като на нещо, от което няма смисъл. Нека сега поразсъждаваме в една по-различна посока. Може би някой ще реши, че щом реалната доходност от депозита всъщност е толкова ниска, а в определени случи и отрицателна, то тогава е най-добре парите да се държат вкъщи. Това определено е погрешен подход, както в разсъжденията, така и в действията. Какво точно се има предвид? Да предположим, че поради някаква причина някой реши, че няма смисъл да си „държи” парите в банка. Какво би се случило тогава? Един от възможните отговори е, че парите ще са в наличност във всеки един момент и ще могат да бъдат използвани, когато е необходимо. Спор няма, че е така, но това е всичко. Задава ли си някой въпроса какво става с парите, когато те не са депозирани? Независимо дали са в банка или в брой вкъщи, парите са подвластни на инфлацията. Сега нека отново обърнем поглед към нашата сума от 5000 лв., но този път да не я разглеждаме като депозит, а като сума която държим в брой. Въпросът е как ще се отрази инфлацията върху нея. Отговорът е съвсем прост – покупателната сила на тези 5000 лв. след 1 година при 5.2% инфлация ще е спаднала точно с толкова, колкото е размера на инфлацията. С други думи казано, след една година ще са нужни още 260 лв., за да бъде купено нещо, което в началото на годината е струвало 5000 лв.. В този случай, от парите в брой не е реализирана никаква доходност (доходност от -5.2%), а единствено чиста загуба.

Именно тук се откроява огромната роля на депозита. Колкото и да е ниска реалната доходност от него, то тя все пак е положително число. В случаите, когато е отрицателна, то нейният размер е значително по-нисък от размера на инфлацията. Доходността на депозита при такава ситуация играе ролята на неутрализатор на негативното влияние на инфлацията. Ако обърнем поглед на казаното по-горе ще видим, че дори и отрицателна (-0.90%) доходността е много по-добра от чистата загуба от 5.2% при държане на пари в брой.

В заключение, съветът на „МОИТЕ ПАРИ” към всеки разполагащ със свободни средства е по възможност да ги депозира в банка. Макар депозитът да не обещава някаква значителна доходност, то той е много подходящ вариант за предпазване от обезценяване на парите във времето. Много често определена сума не е достатъчна за сключване на дадена сделка, което налага отлагането й във времето, докато бъде набавена цялата сума. Именно тук отново ще бъде повторено, че докато се набира останалата част от сумата, то най-удачно би било наличната сума да се депозира в банка, за да не се губи от стойността й под влияние на инфлацията.